Е, смях се аз, обаче и съдбата реши да се посмее с мен. Взех, че се събрах със същото бивше гадже.

Той беше първата ми любов. Която обаче свърши доста катастрофално – с много лъжи от негова страна, с доста недомлъвки от моя, с пълна каша от емоции и чувства, недоизказани неща, съмнения и всичко това полято добре с една изневяра. С други думи – бях сигурна, е никога няма да се върна към този човек.

Но! Минаха години, много години и Facebook ни събра. Никога не знаеш къде ще те отведат новите технологии. Бяхме си станали виртуални „приятели”, но месеци наред така и не си разменихме дори по усмивка. Докато една нощ не гледах един филм. Италиански, изобщо не беше популярен. После влизам във Facebook и първото, което виждам е саунтракът от същия филм, постнат на стената му.

Заговорихме се. И докато се усетим, вече имахме връзка… И да, беше различно. Защото аз вече бях друга и той беше друг. Явно този път се бяхме срещнали в по-правилния момент.

Нямаше как да не се замисля за любовта. Дали сама по себе си тя е достатъчна, за да могат двама души да бъдат щастливи? Може би не. Не и докато живеем в един физически свят, където винаги се появяват различни обстоятелства и казуси, от които ставаме зависими.

Май номерът наистина е да уцелиш момента, когато двамата наистина ще сте дораснали един за друг. Защото само чувствата не винаги са достатъчни. Но пък е хубаво да знаеш, че те не умират. Или поне не лесно. И понякога любовта се преражда като феникс от пепелта  – още по-хубава и още по-голяма! "

Чак не го и вярвам ,но може да се случи на всекиго от нас...и дано да е happy end !